Кошницата ви е празна.
Български 
Търсене
Ключови думи
белоградчик
Ключови думи
Разширено търсене
photo filters
Категории
lightboxes

Резултати (31)

 auto
 Меню
Пещера Козарника
Пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Разкопки в пещера Козарника
Разкопки в пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.
Входа на пещера Козарника
Входа на пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.
Пещера Козарника
Пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.
Разкопки в пещера Козарника
Разкопки в пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.
Белоградчишките скали
Белоградчишките скали Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Белоградчишките скали
Белоградчишките скали Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Белоградчишки скали от крепостта Калето
Белоградчишки скали от крепостта Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.
Белоградчишките скали край Белоградчик
Белоградчишките скали край Белоградчик Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Белоградчишките скали
Белоградчишките скали Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Белоградчишките скали
Белоградчишките скали Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Белоградчишки скали от крепостта Калето
Белоградчишки скали от крепостта Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Белоградчишките скали и крепостта Калето
Белоградчишките скали и крепостта Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя.
Белоградчишките скали и крепостта Калето
Белоградчишките скали и крепостта Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Белоградчишките скали и крепостта Калето
Белоградчишките скали и крепостта Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.
Зала на Сталактоните в пещера Магурата
Зала на Сталактоните в пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

Зала на Сталактоните е сред най-големите в Магурата, има разнообразни синтрови образувания, най-характерни сред които са Големият и Малкият сталактон. По пода и са разпръснати огромни скални блокове.

Зала Срутището в пещера Магурата
Зала Срутището в пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

Интересна история пази и пещерна зала Срутището в която партизани от отряд „Георги Бенковски” са се упражнявали в стрелба по пламъка на поставена на върха на сталагмит свещ. В края си залата е свързана с алеята на рисунките.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.

Големият сталактон в пещера Магурата
Големият сталактон в пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

Зала на Сталактоните е сред най-големите в Магурата, има разнообразни синтрови образувания, най-характерни сред които са Големият и Малкият сталактон. По пода и са разпръснати огромни скални блокове.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.

Големият сталактон в пещера Магурата
Големият сталактон в пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

Зала на Сталактоните е сред най-големите в Магурата, има разнообразни синтрови образувания, най-характерни сред които са Големият и Малкият сталактон. По пода и са разпръснати огромни скални блокове.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.

Големия сталактон в пещера Магурата
Големия сталактон в пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

Зала на Сталактоните е сред най-големите в Магурата, има разнообразни синтрови образувания, най-характерни сред които са Големият и Малкият сталактон. По пода и са разпръснати огромни скални блокове.

Пещера Магурата
Пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена а по стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи като изобразяват предимно ловни сцени. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита а най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.

Сталакмити от Магурата
Сталакмити от Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена а по стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи като изобразяват предимно ловни сцени. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита а най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.

Пещера Магурата
Пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена а по стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи като изобразяват предимно ловни сцени. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита а най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.
Пещера Магурата
Пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена а по стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи като изобразяват предимно ловни сцени. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита а най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.

Белоградчишките скали в Белоградчик
Белоградчишките скали в Белоградчик Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Белоградчишките скали край Белоградчик по залез
Белоградчишките скали край Белоградчик по залез Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Белоградчишките скали
Белоградчишките скали Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Белоградчишките скали в Белоградчик
Белоградчишките скали в Белоградчик Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Белоградчишките скали край Белоградчик
Белоградчишките скали край Белоградчик Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.



Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Белоградчишките скали и крепоста Калето
Белоградчишките скали и крепоста Калето Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Крепостта е построена по времето на Римската империя като са използвани естествените скални форми, които се намират тук и на практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток а от останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. Има 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.