Кошницата ви е празна.
Български 
Търсене
Ключови думи
козарника
Ключови думи
Разширено търсене
photo filters
Категории
lightboxes

Резултати (5)

 auto
 Меню
Пещера Козарника
Пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Разкопки в пещера Козарника
Разкопки в пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.
Разкопки в пещера Козарника
Разкопки в пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.
Входа на пещера Козарника
Входа на пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.
Пещера Козарника
Пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.