Кошницата ви е празна.
Български 
Търсене
Ключови думи
пещера
Категория
Пейзажи от България
Ключови думи
Разширено търсене
photo filters
Категории
lightboxes

Пейзажи от България (37)

 auto
 Меню
Проходна пещера при крепост Калето с. Кошница
Проходна пещера при крепост Калето с. Кошница До крепоста се стига през красива еко пътека с много беседки. Преминава се през интересна проходна пещера Калето и се излиза на приятна полянка непосредствено под крепоста.

Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан. Североизточният ъгъл на крепостта и цялата й източна стена са напълно разрушени. Най-вероятно това се дължи на земетресение, за което свидетелства и пукнатина в скалата, пресичаща източния склон на върха. Северната крепостна стена е най-добре съхранена и на места височината й е 3м.

Крепоста е осветена през ноща.
Еко пътека крепост Калето село Кошница
Еко пътека крепост Калето село Кошница До крепоста се стига през красива еко пътека с много беседки. Преминава се през интересна проходна пещера Калето и се излиза на приятна полянка непосредствено под крепоста.

Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан.
Еко пътека крепост Калето село Кошница
Еко пътека крепост Калето село Кошница До крепоста се стига през красива еко пътека с много беседки. Преминава се през интересна проходна пещера Калето и се излиза на приятна полянка непосредствено под крепоста.

Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан. Североизточният ъгъл на крепостта и цялата й източна стена са напълно разрушени. Най-вероятно това се дължи на земетресение, за което свидетелства и пукнатина в скалата, пресичаща източния склон на върха. Северната крепостна стена е най-добре съхранена и на места височината й е 3м.

Крепоста е осветена през ноща.
Еко пътека крепост Калето село Кошница
Еко пътека крепост Калето село Кошница До крепоста се стига през красива еко пътека с много беседки. Преминава се през интересна проходна пещера Калето и се излиза на приятна полянка непосредствено под крепоста.

Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан. Североизточният ъгъл на крепостта и цялата й източна стена са напълно разрушени. Най-вероятно това се дължи на земетресение, за което свидетелства и пукнатина в скалата, пресичаща източния склон на върха. Северната крепостна стена е най-добре съхранена и на места височината й е 3м.

Крепоста е осветена през ноща.
Еко пътека крепост Калето село Кошница
Еко пътека крепост Калето село Кошница До крепоста се стига през красива еко пътека с много беседки. Преминава се през интересна проходна пещера Калето и се излиза на приятна полянка непосредствено под крепоста.

Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан. Североизточният ъгъл на крепостта и цялата й източна стена са напълно разрушени. Най-вероятно това се дължи на земетресение, за което свидетелства и пукнатина в скалата, пресичаща източния склон на върха. Северната крепостна стена е най-добре съхранена и на места височината й е 3м.

Крепоста е осветена през ноща.
Еко пътека крепост Калето село Кошница
Еко пътека крепост Калето село Кошница До крепоста се стига през красива еко пътека с много беседки. Преминава се през интересна проходна пещера Калето и се излиза на приятна полянка непосредствено под крепоста.

Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан. Североизточният ъгъл на крепостта и цялата й източна стена са напълно разрушени. Най-вероятно това се дължи на земетресение, за което свидетелства и пукнатина в скалата, пресичаща източния склон на върха. Северната крепостна стена е най-добре съхранена и на места височината й е 3м.

Крепоста е осветена през ноща.
Проходна пещера при крепост Калето с. Кошница
Проходна пещера при крепост Калето с. Кошница До крепоста се стига през красива еко пътека с много беседки. Преминава се през интересна проходна пещера Калето и се излиза на приятна полянка непосредствено под крепоста.

Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан. Североизточният ъгъл на крепостта и цялата й източна стена са напълно разрушени. Най-вероятно това се дължи на земетресение, за което свидетелства и пукнатина в скалата, пресичаща източния склон на върха. Северната крепостна стена е най-добре съхранена и на места височината й е 3м.

Крепоста е осветена през ноща.
Крепост Калето до село Кошница
Крепост Калето до село Кошница До крепоста се стига през красива еко пътека с много беседки. Преминава се през интересна проходна пещера Калето и се излиза на приятна полянка непосредствено под крепоста.

Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан. Североизточният ъгъл на крепостта и цялата й източна стена са напълно разрушени. Най-вероятно това се дължи на земетресение, за което свидетелства и пукнатина в скалата, пресичаща източния склон на върха. Северната крепостна стена е най-добре съхранена и на места височината й е 3м.

Крепоста е осветена през ноща.
Крепост Калето до село Кошница
Крепост Калето до село Кошница До крепоста се стига през красива еко пътека с много беседки. Преминава се през интересна проходна пещера Калето и се излиза на приятна полянка непосредствено под крепоста.

Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан. Североизточният ъгъл на крепостта и цялата й източна стена са напълно разрушени. Най-вероятно това се дължи на земетресение, за което свидетелства и пукнатина в скалата, пресичаща източния склон на върха. Северната крепостна стена е най-добре съхранена и на места височината й е 3м.

Крепоста е осветена през ноща.
Проходна пещера при крепост Калето с. Кошница
Проходна пещера при крепост Калето с. Кошница До крепоста се стига през красива еко пътека с много беседки. Преминава се през интересна проходна пещера Калето и се излиза на приятна полянка непосредствено под крепоста.

Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан. Североизточният ъгъл на крепостта и цялата й източна стена са напълно разрушени. Най-вероятно това се дължи на земетресение, за което свидетелства и пукнатина в скалата, пресичаща източния склон на върха. Северната крепостна стена е най-добре съхранена и на места височината й е 3м.

Крепоста е осветена през ноща.
Крепостна стена при Калето село Кошница
Крепостна стена при Калето село Кошница До крепоста се стига през красива еко пътека с много беседки. Преминава се през интересна проходна пещера Калето и се излиза на приятна полянка непосредствено под крепоста.

Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м.

Крепоста е осветена през ноща.
Крепостна стена при Калето село Кошница
Крепостна стена при Калето село Кошница До крепоста се стига през красива еко пътека с много беседки. Преминава се през интересна проходна пещера Калето и се излиза на приятна полянка непосредствено под крепоста.

Късноантичната и средновековна крепост при село Кошница е с площ 2,5 дка. Дебелината на основите й е 1,70 - 1,80м. Зидарията е двулицева, от ломен и необработван варовиков камък и бял хоросан. Североизточният ъгъл на крепостта и цялата й източна стена са напълно разрушени. Най-вероятно това се дължи на земетресение, за което свидетелства и пукнатина в скалата, пресичаща източния склон на върха. Северната крепостна стена е най-добре съхранена и на места височината й е 3м.

Крепоста е осветена през ноща.
Пещера село Тюленово
Пещера село Тюленово Така наречената Голяма пещера, до която се стига лесно и представлява ниша дълбока около 5-6 метра. Често е заета от бивакуващи туристи през лятото.
Пещера село Тюленово
Пещера село Тюленово Така наречената Голяма пещера, до която се стига лесно и представлява ниша дълбока около 5-6 метра. Често е заета от бивакуващи туристи през лятото.
Пещера Козарника
Пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Разкопки в пещера Козарника
Разкопки в пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.
Разкопки в пещера Козарника
Разкопки в пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.
Входа на пещера Козарника
Входа на пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.
Пещера Козарника
Пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.
Водопада до Дряновския манастир
Водопада до Дряновския манастир Водопада до Дряновския манастир преди пещера Бачо Киро
Деветашка пещера, Ловешко
Деветашка пещера, Ловешко Деветашката пещера е открита през 1921 г. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, височина — 60 м. Разположена е на около 15 км. североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм.
Деветашка пещера
Деветашка пещера Деветашката пещера е открита през 1921 г. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, височина — 60 м. Разположена е на около 15 км. североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм.
Деветашка пещера до Ловеч
Деветашка пещера до Ловеч Деветашката пещера е открита през 1921 г. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, височина — 60 м. Разположена е на около 15 км. североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм.
Деветашка пещера
Деветашка пещера Деветашката пещера е открита през 1921 г. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, височина — 60 м. Разположена е на около 15 км. североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки на източния бряг на р. Осъм.
Деветашка пещера
Деветашка пещера Деветашката пещера е една от най-големите пещери в България. Общата ѝ дължина е 2 442 м,височина - 60 м.
Мадара
Мадара Мадара, малката пещера.
Мадара
Мадара Мадара и мадарското плато, мадарския конник и пещерите. Един от 100 национални туристически обекта на България. Пътят към крепоста.
Мадара
Мадара Мадара и мадарското плато, мадарския конник и пещерите. Един от 100 национални туристически обекта на България. Пътят към крепоста.