Резултати (14)

Пейзаж от Врачански балкан Панорама на северозападна България заснет от Врачанския балкан и задаващата се лятна буря.

Къщата на баба Илийца След Освобождението Иван Вазов идва в местноста на Челопек и запленен от историята на баба Илийца пише "Една българка".

Къщата на баба Илийца След Освобождението Иван Вазов идва в местноста на Челопек и запленен от историята на баба Илийца пише "Една българка".

В разказа на Вазов баба Илийца с риск за живота си спасява един от Ботевите четници. Тя е вървяла по малка пътека в планината, известна само на местното население към Черепишкия манастир за да заведе болното си внуче да го опеят за здраве. По пътя среща ранения четник и му оказва помощ а след това е преплавала река Искър с лодка.

Днес потомците на внучето са жители на селото и точно те са помогнали за възстановяване на къщата на баба Илиица която е и е сред Стоте национални туристически обекта.

Връх Околчица паметник на Христо Ботев Околчица е връх с височина 1048 м във врачанския балкан където на 2 юни 1876 г. се разиграва последната битка на Ботевата чета и загива революционера Христо Ботев.

Всяка година на 2 юни в района се провеждат национални тържества в чест на Христо Ботев и всички паднали за свободата на България както и поход по стъпките на Ботевата чета.

Околчица е сред Стоте национални туристически обекта.

Пещера Леденика Езерото на желанията Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика концертна зала Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика край Враца Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата.

Пещера Леденика до Враца Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Пещера Леденика проходът Плъзнята Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика голямата концертна зала Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Пещера Леденика Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика във Врачанския балкан Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Ждрело Вратцата Вратцата е проход в България в Природен парк Врачански Балкан. В средновековието е наричан Вратица. Вратцата представлява чудато скално образувание, което е единствено по рода си у нас. В пролома са запазени останки от средновековната крепост Вратица (10 - 12 век).

Проходът се простира на площ от 2 хектара и изцяло се състои от страховити скали.