Резултати (23)

Пеещ сталактон в пещерата Орлова чука Орлова чука се намира на 45 км. от Русе в близост до град Две могили. Тя е втора сред най-дългите пещери у нас с обща дължина на галериите 13 437 m. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност. Пещера Орлова чука смайва и със завидната си красота на пещерните образувания. Изключителен интерес представлява огромният, граден милиарди години Пеещ сталактон, който при почукване, отронва звуци като от музикален инструмент.

Пещера Леденика Езерото на желанията Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика концертна зала Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика край Враца Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата.

Пещера Леденика до Враца Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Пещера Леденика проходът Плъзнята Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика голямата концертна зала Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Пещера Леденика Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика във Врачанския балкан Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

сталактон в пещера Бачо Киро Пещерата е разположена западно от Дряновският манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка и е с дължина 3500м. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата Бачо Киро - Преддверието.

Пещерата Бачо Киро е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Интересни са скалните образувания в пещерата наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка, мечата пързалка както и много много други.

Ухото в пещерата Бачо Киро Пещерата е разположена западно от Дряновският манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка и е с дължина 3500м. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата Бачо Киро - Преддверието.

Пещерата Бачо Киро е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Интересни са скалните образувания в пещерата наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка, мечата пързалка както и много много други.

Чистилището в пещерата Бачо Киро Пещерата е разположена западно от Дряновският манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка и е с дължина 3500м. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата Бачо Киро - Преддверието.

Пещерата Бачо Киро е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Интересни са скалните образувания в пещерата наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка, мечата пързалка както и много много други.

Тронът в пещерата Бачо Киро Пещерата е разположена западно от Дряновският манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка и е с дължина 3500м. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата Бачо Киро - Преддверието.

Пещерата Бачо Киро е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Интересни са скалните образувания в пещерата наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка, мечата пързалка както и много много други.

Пещерата Бачо Киро Пещерата е разположена западно от Дряновският манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка и е с дължина 3500м. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата Бачо Киро - Преддверието.

Пещерата Бачо Киро е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Интересни са скалните образувания в пещерата наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка, мечата пързалка както и много много други.

Пещера Бачо Киро прилепи на свода Пещерата е разположена западно от Дряновският манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка и е с дължина 3500м. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата Бачо Киро - Преддверието.

Пещерата Бачо Киро е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Интересни са скалните образувания в пещерата наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка, мечата пързалка както и много много други.

Пещера Бачо Киро Пещерата е разположена западно от Дряновският манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка и е с дължина 3500м. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата Бачо Киро - Преддверието.

Пещерата Бачо Киро е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Интересни са скалните образувания в пещерата наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка, мечата пързалка както и много много други.

Мечата пързалка в пещерата Бачо Киро Пещерата е разположена западно от Дряновският манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка и е с дължина 3500м. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата Бачо Киро - Преддверието.

Пещерата Бачо Киро е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Интересни са скалните образувания в пещерата наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка, мечата пързалка както и много много други.

Пещера Бачо Киро Пещерата е разположена западно от Дряновският манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка и е с дължина 3500м. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата Бачо Киро - Преддверието.

Пещерата Бачо Киро е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Интересни са скалните образувания в пещерата наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка, мечата пързалка както и много много други.

Пещера Бачо Киро Пещера Бачо Киро е един от 100-те национални туристически обекти на България. Една от забележителностите в Търновска област, намира се до гр. Дряново в непосредствена близост до Дряновския манастир.

Пещера Орлова чука Орлова чука е пещера в България. Намира се в близост до с. Пепелина, с. Широково, с. Острица и гр. Две могили. Тя е втората пещера у нас по обща дължина на галериите (13 437 м). Температурата в пещерата е относително постоянна през цялата година (+14 градуса). Във входните си лесно достъпни части е облагородена и удобна за посещение. Има гид който развежда туристите из дебрите на пещерата, която отново е открита за посещение съвсем скоро, след дълго прекъсване, и може да се видят съвсем нови неща. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.

Пещера Орлова чука Орлова чука е пещера в България. Намира се в близост до с. Пепелина, с. Широково, с. Острица и гр. Две могили. Тя е втората пещера у нас по обща дължина на галериите (13 437 м). Температурата в пещерата е относително постоянна през цялата година (+14 градуса). Във входните си лесно достъпни части е облагородена и удобна за посещение. Има гид който развежда туристите из дебрите на пещерата, която отново е открита за посещение съвсем скоро, след дълго прекъсване, и може да се видят съвсем нови неща. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.

Водопадите при пещерата Бачо Киро Водопадите при пещерата Бачо Киро