Водопади и природа (14)

Пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Разкопки в пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.

Пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.

Разкопки в пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.

Входа на пещера Козарника Козарника е пещера в Северозападна България, на няколко километра от Белоградчик. Общата дължина на пещерата е 128 м. като по цялата дължина на 3 места в пещерата се извършват археологически разкопки от българо-френски археолози.

Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години а най-интересната находка там е зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвикват и няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.

Зала Срутището в пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

Интересна история пази и пещерна зала Срутището в която партизани от отряд „Георги Бенковски” са се упражнявали в стрелба по пламъка на поставена на върха на сталагмит свещ. В края си залата е свързана с алеята на рисунките.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.

Големият сталактон в пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

Зала на Сталактоните е сред най-големите в Магурата, има разнообразни синтрови образувания, най-характерни сред които са Големият и Малкият сталактон. По пода и са разпръснати огромни скални блокове.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.

Големият сталактон в пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

Зала на Сталактоните е сред най-големите в Магурата, има разнообразни синтрови образувания, най-характерни сред които са Големият и Малкият сталактон. По пода и са разпръснати огромни скални блокове.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.

Големия сталактон в пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

Зала на Сталактоните е сред най-големите в Магурата, има разнообразни синтрови образувания, най-характерни сред които са Големият и Малкият сталактон. По пода и са разпръснати огромни скални блокове.

Пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена а по стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи като изобразяват предимно ловни сцени. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита а най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.

Сталакмити от Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена а по стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи като изобразяват предимно ловни сцени. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита а най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.

Пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена а по стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи като изобразяват предимно ловни сцени. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита а най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.

Пещера Магурата Магурата се намира в Северозападна България на около 18 километра от град Белоградчик.

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена а по стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи като изобразяват предимно ловни сцени. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита а най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.

Магурата е най-старата пещера в България на над 15 милиона години и една от най-големите с обща дължина на откритите галерии около 2500 м.

Пещера магурата е един от стоте национални туристически обекта на България.

Белоградчишките скали в Белоградчик Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 100 m, в западния предбалкан, около град Белоградчик. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.

Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.