Водопади и природа (40)

Водопад Мари скок до село Младен Водопад Мари скок се намира до село Младен по пътя от село Крушево, Севлиево. Колекция водопади в България. Височина на скока е около 8 метра.

Водопад Мари скок до село Младен Водопад Мари скок се намира до село Младен по пътя от село Крушево, Севлиево. Колекция водопади в България. Височина на скока е около 8 метра.

Водопад Самодивско пръскало Девинска екопътека по река Девинска в близост до град Девин. Снимка на водопада Самодивското пръскало.

Вихрен с Еделвайс Връх Вихрен в Пирин, снимка от Джамджияв ръб в Еделвайс цвете в преден план.

Пещера Стълбица Снимка от централната зала. Пещера Стълбица е сред най-красивите и уникални пещери в Деветашкото плато.

Седемте рилски езера Близнака Едно от Седемте рилски езера Близнака и връх Хайдута

Седемте рилски езера - Бъбрека и Близнака Снимки от седемте рилски езера. Седемте рилски езера са сред стоте туристически обекта на България. На снимката са Бъбрека и Близнака.

Седемте рилски езера - Окото Снимки от седемте рилски езера. Седемте рилски езера са сред стоте туристически обекта на България а Окото е предпоследното по надморска височина.

Седемте рилски езера Снимки от Седемте рилски езера, пейзаж от Рибното езеро и хиха Седемте езера.

Седемте рилски езера - Рибното Снимки от Седемте рилски езера, пейзаж от Рибното езеро и хиха Седемте езера.

Седемте рилски езера - Рибното Снимки от Седемте рилски езера, пейзаж от Рибното езеро и хиха Седемте езера.

Седемте рилски езера - Рибното езеро Снимки от Седемте рилски езера, пейзаж от Рибното езеро и хиха Седемте езера.

Седемте рилски езера - Рибното езеро Снимки от Седемте рилски езера, пейзаж от Рибното езеро и хиха Седемте езера.

Природният феномен Каменните гъби Природният феномен Каменните гъби известен още и като Скални гъби се намира близо до село Бели пласт между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая.

Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикава багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5-3 m.

Каменните гъби до Хасково Природният феномен Каменните гъби известен още и като Скални гъби се намира близо до село Бели пласт между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая.

Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикава багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5-3 m.

Каменните гъби до Хасково Природният феномен Каменните гъби известен още и като Скални гъби се намира близо до село Бели пласт между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая.

Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикава багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5-3 m.

Каменните гъби до Хасково Природният феномен Каменните гъби известен още и като Скални гъби се намира близо до село Бели пласт между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая.

Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикава багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5-3 m.

Каменните гъби Природният феномен Каменните гъби известен още и като Скални гъби се намира близо до село Бели пласт между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая.

Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикава багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5-3 m.

Каменните гъби Природният феномен Каменните гъби известен още и като Скални гъби се намира близо до село Бели пласт между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая.

Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикава багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5-3 m.

Каменните гъби до Хасково Природният феномен Каменните гъби известен още и като Скални гъби се намира близо до село Бели пласт между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая.

Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикава багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5-3 m.

Езеро Трилистника от Седемте рилски езера Езеро Трилистника от Седемте рилски езера

Седемте рилски езера Седемте рилски езера, Бъбрека, Близнака, Трилистника

Пещера Леденика Езерото на желанията Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика концертна зала Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика край Враца Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата.

Пещера Леденика до Враца Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Пещера Леденика проходът Плъзнята Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика голямата концертна зала Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Пещера Леденика Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещера Леденика Пещерата е дълга около 300 м и има десет зали, най-голямата от които е известна като Концертната зала. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро , наречено Езерото на желанията.

Първата зала е Преддверието и това е най-ниската част на пещерата. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени сталактити, сталагмити и сталактони, откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен - проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение се достига Голямата Концертна зала, в която най-интересни са образуванията Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.