Пейзажи от България (11)

Мадара Мадара, средновековно хранилище за зърно.

Мадара Мадара, малката пещера.

Мадара Скален параклис "Свети Пантелеймон". Мадара и мадарския конник са един от 100 национални туристически обекта на България.

Мадара Скален параклис "Свети Пантелеймон". Мадара и мадарския конник са един от 100 национални туристически обекта на България.

Мадара Мадара и мадарското плато, мадарския конник и пещерите. Един от 100 национални туристически обекта на България. Пътят към крепоста.

Мадара Мадара и мадарското плато, мадарския конник и пещерите. Един от 100 национални туристически обекта на България. Пътят към крепоста.

Мадарски конник Мадарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф. Около него има надписи от времето на хан Тервел, хан Крумесис и хан Омуртаг VII - VIII в.

Мадарски конник Мадарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1979 г. На 29 юни 2008 г. Мадарският конник е обявен за глобален символ на България, след проведена национална анкета.

Мадарско плато Нощен пейзаж от Мадарско плато. Залез.

Мадара, мадарско плато ще по времето на цар Иван Шишман, на мястото на днешното село е съществувала крепостта Мадара (Мадра, Матерн). Селото е отбелязано в картите на турските военни и в описанията на възрожденски пътешественици като сателитно турско селище, населено най-вече от жени с "леко поведение". Известно е, че в края на 19 век по потока, който изтича от Голямата пещера, са били разположени няколко воденички, свързани с легенди за скрито имане и кървави истории.

Мадара, мадарско плато ще по времето на цар Иван Шишман, на мястото на днешното село е съществувала крепостта Мадара (Мадра, Матерн). Селото е отбелязано в картите на турските военни и в описанията на възрожденски пътешественици като сателитно турско селище, населено най-вече от жени с "леко поведение". Известно е, че в края на 19 век по потока, който изтича от Голямата пещера, са били разположени няколко воденички, свързани с легенди за скрито имане и кървави истории.